Поточни движения
„Reassemblages“ е колекция от съвместни отговори на колекцията за филмово и видео изследване на британските художници. Колекцията включва филмови и видео произведения, публикации и материали, свързани с областта на изкуството на движещите се изображения, като се фокусира както върху британски, така и международни художници.
Като куратор и изследовател, Кристиан разработва проекта Поточни движения (Stream Visions), който изследва връзките между филма на Крис Уелсби „Streamline“ (1976) и ритуалните практики на танцьорите нестинарки в България.
„Streamline“ на Уелсби е емблематичен за по-широкото му изследване на системите в природата и тяхното взаимодействие с кинематографичния апарат. Филмът, представен в изложбата с любезното съдействие на архива LUX, е продуциран с помощта на самостоятелно изграден механизъм, който свързва движението на реката със самата камера, разрушавайки разликата между наблюдател и наблюдаван. За „Stream Visions“ имахме рядката възможност, с разрешението на Уелсби, да изложим оригиналната снимачна машина заедно с произведението – обект, който прави осезаем опита му да вгради технологията в естествения процес.
Танцьорите нестинарки, за разлика от тях, действат чрез въплътен ритуал, а не чрез механичен апарат. Тяхната практика на ходене по огън е транс-движещ акт, в който тялото на танцьора се превръща в среда за елементарни сили, канализирайки сила, която е едновременно материална (горящите жарава) и нематериална (духовна енергия). И в двата случая – машината на Уелсби и ритуалът Нестинарки – това, което се очертава, е отказ от обективност в конвенционалния смисъл. Субектът не е позициониран извън природата, а е вплетен в нея, създавайки визия чрез заплитане, а не чрез откъсване.
По този начин Stream Visions организира диалог между различни епистемологии на природата – технологични, ритуални, естетически – като същевременно извежда на преден план споделеното им настояване за релационност. И двете практики демонстрират как процеси, които може да изглеждат невидими или недостъпни, могат да бъдат осмисляни чрез алтернативни начини на медиация. При курирането на този проект нашата цел беше не само да съпоставим архивни материали с етнографски и художествени изследвания, но и да поставим под въпрос как конструираме знания за природния свят. Архивът се превръща в място за преосмисляне на самото наблюдение: не като откъснат запис, а като практика на потапяне, въображение и реципрочност.